"Охта център" в Санкт Петербург
Газовият гигант "Газпром" има почти всичко - свои собствени градове, авиолиния и дори своя частна армия. В компанията са заети 500 хил. души, а председателят на борда на директорите вече е президент на Русия. Компанията е символ на икономическия бум на страната през последните години.
Такава е и една от основните цели на бъдещата корпоративна сграда в Санкт Петербург - да демонстрира важност и мощ. Но плановете за "Охта център" събуждат противоречиви чувства сред специалистите и обществеността. Проектът е на шотландското студио RMJM, централният елемент е небостъргач със 67 етажа и височина 400 метра - стъклена игла с пет стени, която се усуква при издигането си във височина и променя цветове и нюанси в различните часове на деня. Част от жителите на града - специалисти и обикновени граждани, са разтревожени, че известният красив нисък силует на града може да бъде нарушен от огромната модерна "игла".
Водещият проектант Тони Кетъл изтъква, че сградата е далеч от историческия център и че Санкт Петербург е град на кулите и шпиловете и новият проект продължава тази традиция. Според него са разпространени подвеждащи снимки, на които кулата е надвиснала над градския хоризонт. Направените изследвания на визуалната височинна доминанта на района с
ландшафтно-визуален анализ на възприемането обаче доказват, че новата сграда няма да изменени силуета на панорамата и перспективните изгледи на централните и крайбрежните улици и на историческия център на града. От пространствата между Исакиевския събор и Александровската градина, от Казанския площад и от Площада на декабристите кулата не се вижда.
Теренът е на десет километра от центъра в изоставена промишлена зона от съветската епоха, която силно се нуждае от регенерация. Кулата е само част от проекта, който включва голям обем обществени прост ранства и реално може да бъде първа крачка към създаване на нова зона по модела на "Кенъри уорф" в Лондон.
Франческо Барандин, директор на Световния център по наследството на ЮНЕСКО, не е много убеден в предимствата на проекта. По неговите думи става въпрос за визуално нахлуване в пейзажа на Санкт Петербург и една кула с 400 м височина е вече твърде голямо отклонение от изцяло хоризонталната история на града.
Петербург е основан през 1703 г., когато Петър Велики решава, че нова Русия се нуждае от модерна столица - "прозорец в Европа". През XVIII век грандиозен град от неокласически дворци израства върху мрежа от канали. Индустриализацията и комунизмът оставят своя отпечатък и покрайнините са пълни с постройки от тази ера, но центърът остава непокътнат.
Впечатляваща е разликата от Москва, където царистката мегаломания, конструк тивисткият утопизъм, вех тите блокове от епохата на Брежнев и новият руски кич съжителстват на една и съща улица. Санкт Петербург е единственият неокласицистичен град в света, непокътнат през годините. Трябва ли да започнем да го променяме точно сега, пита Барандин. Според него е рано да се коментира какво ще се случи, ако строителството продължи, но не изключва възможността за отнемане на статута на града като център на световното културно наследство.
В архитектурата винаги има алтернативи. Окончателното решение за проекта е в ръцете на градската администрация и градоустройствените власти. Според всички признаци те се подготвят за издаване на разрешение за строеж. Завършването на обекта е планирано за 2010 г. В началото смятахме, че сградата не е на мястото си. Мнението ни се промени, след като
осъзнахме, че проектът ще действа като катализатор за целия район. Дискусиите вече са приключили, коментира Борис Петров, член на градския комитет по градоустройство.
Строителството ще започне през май, заяви Николай Танаев, главен изпълнителен директор на проекта, бивш министър-председател на Киргизстан, където в момента е разследван за пране на пари. По думите на Татяна Юриева, говорител на "Газпром", проектът продължава, а забавянето е причинено от желанието на политически сили да използват протестите за свои цели. След приключилите президентски избори стартът на работите най-вероятно много ще се ускори.
Според поддръжници на проекта рушащите се фасади на красивия център на Санкт Петербург могат да бъдат спасени само с нови инвестиции, а "Охта център" ще стимулира програма за ревитализация, в резултат на която много руски компании могат да преместят главните си офиси в северната столица с население от 5 млн. души. По думите на Кетъл според градските градоустройствени власти кулата дори можела да бъде по-висока и изтъква, че това не е негова приумица, нито пък че проектантите не разбират местната история.
Противниците на идеята предлагат изграждането на небостъргача на терен, отдалечен на още пет километра извън града, или пък проект без висока кула. "Не искаме съдбата на Лондон. Погледнете само застройката около катедралата "Свети Павел" - това е трагедия. Примерът с "Краставицата" и "Кенъри уорф" не е убедителен. Лондон е възможно най-лошият пример", заявява директорът на "Ермитажа" Михаил Пьотровски.